Стресът е едно от най-разпространените физически неразположения в модерното работно място, погубващ живота на стотици милиони работещи по цял свят. Това което по-малко знаем е как да се справим с него. Управлението на фактора “feel-good” (това служителите да се чувстват добре) предлага нов отговор на един дългогодишен проблем.
Стресът – модерното заболяване
От десетилетия стресът е предизвикателство както за служителите, така и за компаниите. Доклад на Обединените нации от 1992 г. описва стреса като „болестта на 20-ти век“. За съжаление нещата не са се променили съществено през 21-ви век. Проучване проведено в САЩ сочи, че 80% от работещите изпитват стрес на работното място[1], половината от които заявяват, че са имали нужда от допълнителна помощ, за да се справят с него. Друго проучване[2] разкрива, че 65% от работещите казват, че стресът на работното място им създава затруднения. Не само, че стресът е негативен за служителите, но също така има разрушителен ефект и за компаниите от гледна точка на отсъствия, злополуки, текучество, намалена продуктивност, медицински и правни разходи и компенсации.
Щастливите служители са по-продуктивни
Причините за стрес са разнородни, но включват неща като несигурност на работното място, дълги работни часове, липса на възможности за развитие, ниско заплащане и липса на признание. В противовес на нещата, които могат да се объркат поради наличието на стрес, проучване[3] на Американската психологическа асоциация сочи, че служителите, които се чувстват ценени от работодателите си, са много по-малко склонни да изпитват стрес, и много по-склонни да се чувства ангажирани към работата и да изпитват удовлетворение от нея.
Проучванията на „Harvard/MIT“ достигат до сходни открития – щастливите служители са 31% по-продуктивни, два пъти по-малко вероятно да се разболеят, шест пъти по-малко отсъстващи и 55% по-креативни[4]. По-всеобхватно проучване проведено от Университета в Уоруик[5] също открива ясни доказателства за подобряване на продуктивността при по-щастливите служители, а в „Google” удовлетвореността от работата нараства с 37% след инвестиране в средства и начини за повече подкрепа на служителите[6].
Набор от опции за постигане на „feel-good” фактор
Колкото по-популярно става управлението на фактора „feel-good”, толкова повече на преден план излиза взаимовръзката между това как се чувстват служителите и колко ефективни са те в работата си. Набляга се на намиране на индивидуален подход към всеки служител или екип, за да могат да се чувства щастливи. Управлението на фактора „feel-good” включва поемане на инициативност и организиране на дейности целящи сплотяване на екипа или социални събития – на работното място или на друга локация – и предоставяне на менторство на индивидуално или колективно ниво. Планът включва неща като оказване на помощ на новоназначените служители, с цел по-бързо приобщаване и адаптация, оказване на подкрепа под формата на програми за промяна, и помагане на служителите да се справят по-лесно със стреса. В същото време подходът „feel-good” цели да насърчи хората да направят градивни избори от гледна точка на начина си на живот. Предоставянето на подкрепа на служителите под формата на достъп до здравословна храна, гъвкаво работно време и релаксация под формата на физически упражнения или йога / упражнения за осъзнатост, са все инструменти, които могат да помогнат за постигане на тези цели.
Ентусиазмът, съпътстващ тази идея, е толкова голям, че все повече компании по света назначават Feel-Good мениджър или
Главен отговорник по щастието, чиято единствена задача е създаване на позитивна, оптимистична атмосфера и подкрепа за служителите. Във Франция например, отворените позиции за Отоговорник по Щастието скочиха с 96% между 2014 и 2016, според експерт по подбор на персонал[7], докато проучване проведено в Австралия[8] откри, че 79% от респондентите подкрепят идеята да се въведе тази роля в корпорациите.
Алтернативен вариант е компаниите да се обърнат към външен доставчик, предлагащ „feel-good” услуги, за фиксиран период от време.
Въпреки това, наемането на човек, който да е ангажиран само с това, или търсенето на външна помощ може да не са подходящи варианти за вашата организация, ето защо съществуват множество инициативи, които настоящите мениджъри биха могли да приложат с цел насърчаване на фактора „feel-good” на работното място.
Интервю
Как да доставите щастие
Да кара служителите да се чувстват добре на работното място е добре позната задача за Джен Лим, изпълнителен директор и съосновател на „Delivering Happiness“ (Доставка на щастие), компания предоставяща консултантски и коучинг услуги за предоставяне на щастие на служителите. Работата ѝ се базира на бестселъра „Доставка на щастие“ на Тони Шей, изпълнителен директор наZappos. Книгата му обяснява науката зад това да превърнеш фактора „feel-good“ в по-успешен бизнес.
Какво представлява управление на фактора „feel-good” и как той може да повиши благосъстоянието на служителите?
Управлението на фактора „feel-good” се фокусира върху приоритизиране на щастието и благосъстоянието на служителите като част от културата на работното място. Най-значимият начин по който допринася за благосъстоянието е чрез намаляване на стреса и насърчаване на позитивен баланс между работа и личен живот. Когато фирмената култура е ориентирана към благосъстоянието на служителите, това им дава възможност да се фокусират върху себе си, да насочат своята енергия и позитивност към екипите си и допълнително оказва въздействие върху преживяването на самите клиенти – независимо дали става дума за организации, работещи с клиенти или работещи с други организации. В нашата компания също така интегрираме по-висша цел в бизнес моделите на нашите клиенти, тъй като знаем, че това е един от първичните мотивиращи фактори за служителите, така че да дадат най-доброто от себе си, да присъстват и да останат за дълго в компанията.
Как може една компания да въведе управление на благосъстоянието?
Първата стъпка във всяко нововъведение към промяна изисква синхронизиране от горе-надолу. От изпълнителните директори и мениджърите, към служителите от първо ниво. Успехът на управлението на благосъстоянието зависи от приемането му от всички екипи и цялата организация. След приемане и синхронизиране, е необходимо да се следва план на внедряване, и да се зададат целите и очакванията при разгръщане на този план. Това обикновено е трудна стъпка, тъй като много организации са добри в това да кажат какво искат, но не и да го направят. След успешното внедряване, важно е да се измерят и сравнят настъпилите промени на база на адекватни показатели за оценка, касаещи благосъстоянието и ангажираността на служителите, както и да се инвестира в начини за поддържане на тази култура във времето – чрез уъркшопи, коучинг, преживявания на работното място и др.
Можете ли да дадете пример за тази фаза на внедряване за служителите?
Разглеждаме ключовите ценности на организацията, за да идентифицираме кои поведения ги подкрепят. Ако например една от ключовите ценности е прозрачност, мислим за реални действия и начини по които служителите могат да проявяват прозрачност във взаимодействието помежду си. Така те започват да ЖИВЕЯТ ценностите си, вместо просто да ги декламират. Макар, че може ментално да следвате тези ценности, важно е да изградите навици и практики свързани с тях, с помощта на които да заздравите управлението на фактора „feel-good”.
Как можем да накараме служителите да разберат, че техните виждания се ценят и разбират?
Това се случва като част от промяната в културата. Повечето организации имат служители, които не се чувстват чути. Ако отделите време да чуете обратната връзка от служителите, касаеща тяхната роля и култура, това ще отвори възможности за подобрение за вас. Активното слушане може да се случи под формата на анкети или ежедневни разговори. Най-важното обаче е какво правите с онова, което научавате, защото то показва на служителите ви дали наистина ги слушате.
Това релевантно ли е за всички видове бизнес, независимо от размера, сектора или държавата?
Щастието и благосъстоянието на работното място са от същностно значение за бизнеса, тъй като и двете оказват влияние на продуктивността, нивата на текучество и дори на разходите за здравно осигуряване. През 2016 г. стресът на работното място струва на работодателите около $300 милиона годишно. Независимо от размера на организацията, загубите могат да нанесат съществена вреда и да отклонят компанията от пътя ѝ на растеж. Клиентите на „Delivering Happiness” варират от гледна точка на сферата на дейност. Независимо дали са в сферата хотелския бранш или в здравеопазването, нашите клиенти са осъзнали, че благосъстоянието на служителите и тяхната ангажираност изискват наличието на една устойчива организационна култура.
[1] http://www.stress.org/wp-content/uploads/2011/08/2001Attitude-in-the-Workplace-Harris.pdf
[2] https://www.stress.org/workplace-stress/
[3] http://www.apa.org/news/press/releases/2014/04/employee-distrust.aspx
[4] https://hbr.org/2015/12/proof-that-positive-work-cultures-are-more-productive
[5] https://www.journals.uchicago.edu/doi/abs/10.1086/681096
[6] https://warwick.ac.uk/newsandevents/pressreleases/new_study_shows/
[7] http://www.leparisien.fr/societe/metier-responsable-du-bonheur-27-01-2017-6624018.php
